С голямо удоволствие най-сетне се захванах с първата книга от спин оф поредицата на Братството на черния кинжал- Наследството на черния кинжал и мога смело да заявя, че не останах разочарована, но кога ли Дж. Р. Уорд не е успявала да ме впечатли?
Обичам стила й на писане! Не знам как го прави, но тя винаги успява да се всели в героите си, но след повече от 30 нейни книги едва ли бих могла да очаквам нещо повече от нея. Толкова много обичам как пише- леко, но завладяващо, с идеално балансирани описания и диалози, така че никога да не прекали с нито едно от двете. Много обичам всяка нейна книга, включително и тази. Даже си мисля, че тази я харесах повече от някои от останалите.
В Кървава целувка нещата са една идея по-различни, отколкото в братството и самата й идея е като глътка свеж въздух в света на братята, но това не означава, че книгата е слаба, а напротив. Освен екшънът, който се рзвива около приемането на учениците в програмата за нови воини, в нея има и нещо като криминална част, защото разследват смъртта на една млада жена-вампир, която е била жестоко убита. Тази част на книгата всъщност е концентрирана предимно върху Бъч и Мариса, които винаги съм харесвала много, така че нямам против да прочета за тях и да видя как се е развила връзката им и как продължава да се развива, защото въпреки всичкото време, в което са били заедно, те все още има на какво да се научат.
През това време Парадайз й Крейг се опитват да се справят с положението, в което се намират- всеки по своя си начин и са изключителните сладури поне от моя гледна точка. Спомням си как се запознаха и веднага разбрах как бих искала да прочета тяхната история, защото Парадайз не е типичната аристократка, която е доволна да бездейства и да бъде послушно момиче. Не, те искат да се научи да се защитава, за да не бяга и да не се крие, ако последва ново нападение от обществото на лесърите, които не присъстваха в книгата.
Самото й желание да разчупи нормите на обществото и да направи нещо немислимо ме накара да я харесам от в 13-тата (книга), а нейната история ме накара просто да я заобичам веднага.
Историята на Крейг е малко по-различна. Може би дори от името му личи, че той не е аристократ, а напълно обикновен гражданин. След нападението на лесърите от преди няколко книги в първата поредица (знам, че е объркващо, аз пък дори не помня нападението) Крейг е загубил семейството си и единственото, което му е останало е да се включи в програмата. Да го приемат в нея и да я завърши е неговата цел...Докато не среща Парадайз. Естествено, това може и да звучи изтъркано, но те нито веднъж не се отказват от своята цел и от тренировките си. Ако не друго, то точно те ги сближават и въпреки че е недопустимо аристократка да бъде с някого от простолюдието Парадайз се бори до последно за Крейг, който от своя страна смята, че тя има нужда от някой по-добър.
Междувременно и двамата демонстрират невероятна сила и издръжливост по време на приемането им в програмата и ме радва това какъв роден лидер е Крейг и колко силна и целеустремена е Парадайз, защото това доказва, че потеклото няма никакво значение.
Друго, което ми хареса в Кървава целувка са останалите герои, участници в тази програма един, от които е Пейтън. Неговата книга ще бъде третата, но не за това ще говоря. Той е един страхотен приятел на Парадайз, който е винаги до нея и й помага. Може и да са имали някои неразбирания, но много го харесах и нямам търпение за неговата история.
Освен това предвиждам, че един от новите ми любими герои ще е Акс и може би Ново, която се надявам да не бъде променана. И двамата са интересни герои. Акс е типичен на вид металист или пънкар с татуировки и пиърсинги, а Ново е нещо като по-млада и една иде по-мека версия на Хекс? Може би? Наистина ми е много интересно да науча и прочета повече за тях, а освен това има още един герой- Бун, който е истинска мистерия за мен. Смятам, че е ненужно да споменавам, че искм да видя и неговата история.
Кървава целувка ми хареса много. От начало си мислех, че ще се окаже малко по-слаба от книгите на Братството, но след това нещата се промениха, всичко ескалира и аз останах много доволна от всичко в книгата, включително и нейния крал. Срещата на Крейг с Абалон беше едно от най-сладките неща, за които съм чела. Бащата на Парадайз е възможно най-добрият, който би могла да има.
Няма коментари:
Публикуване на коментар